Астрална памет
Съзнанието и активността на астралното тяло са нещо съвсем различно от спомените в мозъка за тях. Съществуването или пък липсата на физическа памет по никакъв начин не афектира съзнанието в астралния свят, нито пък способността му да функционира там с перфектна лекота и свобода. Не само че е възможно, а дори е често срещано човек да функционира свободно и ползотворно в своето астрално тяло по време, когато физическото тяло спи и да се върне във физическото си тяло без да има дори капка спомен за астралните дейности, в които е бил ангажиран.
Късането на съзнателната връзка между астралния и физическия живот се дължи или на недобре развито астрално тяло или на липсата на адекватен етерен мост между астралната и по-плътната физическа материя на тялото.
Късането на съзнателната връзка между астралния и физическия живот се дължи или на недобре развито астрално тяло или на липсата на адекватен етерен мост между астралната и по-плътната физическа материя на тялото.
Мостът се състои от добре изплетена мрежа от атомна материя, през която трябва да преминат вибрациите и която причинява момент на безсъзнание и представлява нещо като завеса между сънуването и пробуждането.
Единственият начин, чрез който спомените за астралния живот могат да достигнат до физическия мозък е чрез достатъчно развитие на астралното тяло и чрез пробуждане на етерните чакри, като една от техните функции е да отвеждат различни сили от астрала към етера. В допълнение трябва да има и активна функция на хипофизното тяло, което фокусира астралните вибрации.
При един добре развит човек, когато физическото тяло заспи, астралното тяло се отделя и човекът е в пълно съзнание. Астралното тяло е ясно очертано и организирано като носи характеристиките на физическото и човек може да го използва като превозно средство, доста по-удобно от физическото тяло.
Възприемчивостта на астралното тяло се увеличава към всички вибрации на средата – както позитивни, така и негативни. Човекът е напълно буден и може да работи по-активно, по-точно и с по-голяма степен на разбиране, отколкото когато е ограничен в по-плътното физическото средство. В допълнение той може да се придвижва свободно и с голяма скорост до всяка дистанция без да причинява каквото и да е безпокойство на спящото физическо тяло.
Може да се среща и да обменя идеи с приятели, независимо инкарнирани или не, които са със същото ниво на „бодрост“ в астралния свят. Може да среща хора по-развити от него и да получава от тях предупреждения или инструкции или да предоставя облаги на тези, които знаят по-малко от него. Може да влезе в контакт с нечовешки създания от различни видове. Ще бъде подложен на всякакъв вид астрални влияния – добри и зли, даващи сила или ужасяващи.
Може да заформи приятелства от различни краища на света, може да изнася или да слуша лекции и да решава проблеми, които представляват трудност във физическия свят.
Един лекар например по време на сън може да посещава медицински случаи, от които специално се интересува. Така може да придобие нова информация, която може да му дойде под формата на интуиция в будното му съзнание.
При високо развит човек, астралното тяло е напълно организирано и жизнено и служи като средство на съзнанието в астралния свят както физическото тяло във физическия свят.
Астралният свят е домът на страстта и емоцията и тези, които се поддават на емоциите могат да ги усетят с такава яркост и мощ непозната на Земята. Докато във физическото тяло по-голямата част от емоцията се изразходва в трансформацията й към физическия свят, в астралния свят е налична цялата сила на емоцията, тъй като това е нейния дом. Така в астралния свят е възможно да се усеща доста по-силна обич и привързаност, отколкото във физическия свят. Съответно, там са възможни и доста по-силно страдание и болка, невъобразими за физическия свят.
Предимството обаче е, че в астралния свят всяка болка и страдание са доброволни и могат да бъдат поставени под абсолютен контрол и така животът там е доста по-лесен за човека, който разбира. Да се контролира физическа болка (във физическия свят) от ума е възможно, но е крайно трудно. В астралния свят всеки може само за момент да отклони страданието причинено от силна емоция. Човекът трябва само да упражни волята си и след това изблика веднага изчезва. Това твърдение звучи потресаващо, но въпреки това е вярно, защото такава е силата на волята и съзнанието над материята.
Да придобиете пълно съзнание в астралното тяло означава, че вече сте достигнали до значителен напредък. Когато човек е направил мост между астралното и физическото съзнание денят и нощта вече не съществуват за него тъй като той води живот в непрекъснато съзнание. За такъв човек дори смъртта както обикновено се възприема спира да съществува, защото носи непрекъснато съзнание не само през деня и нощта, но също и през порталите на самата смърт и до края на неговия живот в астралния свят.
Пътуването в астралното тяло не е мигновено, но е толкова бързо, че може да се каже, че времето и пространството са покорени. За две или три минути човек може да обиколи света.
Всеки сравнително напреднал човек има вече напълно развито съзнание в астралното тяло и може да го използва като превозно средство. Въпреки това в много случаи не го прави, защото не е положил необходимото усилие, което първоначално е необходимо докато се установи този навик.
Понякога, по време на събуждане съществува усещане, че нещо е било преживяно, но няма никакви спомени за него. Чувството свидетелства, че е имало астрално изживяване, но въпреки това мозъкът е недостатъчно възприемчив, за да приеме записа. В други случаи човекът в своето астрално тяло може да успее да направи моментен отпечатък в етерния двойник и плътното тяло като в резултат сe получава ярък спомен за астралния живот. Това понякога се прави умишлено когато се случва нещо, което човекът счита че трябва да си спомни и във физическия свят. Такъв спомен обикновено изчезва бързо и не може да бъде възстановен. Усилията да се възстанови спомена чрез изпращане на силни вибрации към физическия мозък допълнително омаломощават по-деликатните астрални вибрации и правят успеха дори още по-невъзможен.
Има и други видове събития, които също оставят ярък отпечатък в астралното тяло, така че те се придават и на физическия мозък чрез нещо подобно на ехо. В други случаи човек може да успее да запечата ново познание във физическия си мозък без да може да прехвърли паметта за това къде и как това познание е било придобито. Често срещаните примери за това са, когато различни решения за нерешими преди проблеми изведнъж се появят в съзнанието, или пък когато по даден заплетен въпрос се хвърли светлина. Такива случи свидетелстват за това, че е направен известен напредък в организацията и функционирането на астралното тяло, но физическото тяло е все още частично възприемчиво.
В случаи когато физическият мозък откликне се появяват ярки, логични и последователни сънища при много хора, но от време на време.
Докато са в астралното си тяло много малко хора се интересуват от това дали физическият им мозък си спомня или не и 9 от 10 изпитват неприязън от това, че се връщат в тялото. Връщайки се във физическото тяло от астралния свят съществува чувство на запрещение, все едно някой е бил обвит в дебела и тежка мантия. Радостта от живота в астралния свят е толкова голяма, че физическия живот в сравнение с него изглежда все едно не е живот. Мнозина имат същото отношение към връщането във физическото тяло, точно каквото отношение имат към това да ходят всеки ден до офиса. Не че непременно не им харесва, но не биха го правели ако не бяха принудени.
Съществуват и много развити личности при които етерния мост между астралния и физическия свят е изграден и така имат перфектен континуитет на съзнанието между астралния и физическия живот. За такива хора животът представа да бъде съставен от дни на спомняне и нощи на забрава, а вместо това се превръща в едно непрекъснато цяло, година след година на едно непрекъснато съзнание.
Понякога човек, който обикновено няма спомени за своя астрален живот може неволно при инцидент или болест или пък съзнателно чрез определени практики да направи мост и да свърже астралното и физическото съзнание, така че от този момент нататък неговото астрално съзнание ще е осъзнато и неговите спомени за съновния живот ще бъдат перфектни. Но разбира се преди това да може да се случи той трябва да е развил пълно съзнание в астралното си тяло. Единствено скъсването на завесата между астралното и физическото може да изглежда внезапна, а не развитието на астралното тяло.
Съновният живот може значително да бъде модифициран като пряк резултат на менталното израстване. Всеки импулс изпратен от духа към физическия мозък трябва да премине през астралното тяло и тъй като астралната материя е далеч по-възприемчива към менталните вибрации отколкото физическата материя, ефектът над астралното тяло е значително по-голям. Така, когато човек придобие ментален контрол, т.е. се научи да доминира над мозъка, да се концентрира, да мисли каквото и когато си иска, съответната промяна ще настъпи и в неговия астрален живот. И ако доведе спомените от този живот до физическия мозък, неговите сънища ще бъдат ярки, добре устойчиви, смислени и поучителни.
По принцип колкото повече физическият мозък е трениран да отговаря на вибрациите на менталното тяло, толкова по-лесно се изгражда мостът между астралното и физическото съзнание. Мозъкът трябва да става все повече и повече подчинен инструмент на човека действащ на базата на импулсите на своята воля.
Сънуването на обикновени неща не пречи на астралната работа, защото сънуването се случва във физическия мозък, докато истинския човек е далеч от тялото и се занимава с други дейности. Фактически няма значение какво прави физическия мозък, стига да се пази от нежелани мисли.
След като един сън започне, неговата насока обикновено не може да се променя. Но съновният живот може да бъде контролиран индиректно до значителна степен. Много е важно последната мисъл преди да потънете в съня да бъде благородна и издигаща, защото това се оказва ключово и до голяма степен предопределя естеството на сънищата, които следват. Зла или нечиста мисъл привлича зли и нечисти влияния и създания, които въздействат на духа и астралното тяло и имат склонност да отключват низки и земни желания.
От друга страна, ако човек заспи с насочени мисли към висши и свещени неща, той автоматично ще привлече около себе си елементалите създадени при подобни усилия от други и така неговите сънища ще бъдат възвишени и чисти.
Единственият начин, чрез който спомените за астралния живот могат да достигнат до физическия мозък е чрез достатъчно развитие на астралното тяло и чрез пробуждане на етерните чакри, като една от техните функции е да отвеждат различни сили от астрала към етера. В допълнение трябва да има и активна функция на хипофизното тяло, което фокусира астралните вибрации.
При един добре развит човек, когато физическото тяло заспи, астралното тяло се отделя и човекът е в пълно съзнание. Астралното тяло е ясно очертано и организирано като носи характеристиките на физическото и човек може да го използва като превозно средство, доста по-удобно от физическото тяло.
Възприемчивостта на астралното тяло се увеличава към всички вибрации на средата – както позитивни, така и негативни. Човекът е напълно буден и може да работи по-активно, по-точно и с по-голяма степен на разбиране, отколкото когато е ограничен в по-плътното физическото средство. В допълнение той може да се придвижва свободно и с голяма скорост до всяка дистанция без да причинява каквото и да е безпокойство на спящото физическо тяло.
Може да се среща и да обменя идеи с приятели, независимо инкарнирани или не, които са със същото ниво на „бодрост“ в астралния свят. Може да среща хора по-развити от него и да получава от тях предупреждения или инструкции или да предоставя облаги на тези, които знаят по-малко от него. Може да влезе в контакт с нечовешки създания от различни видове. Ще бъде подложен на всякакъв вид астрални влияния – добри и зли, даващи сила или ужасяващи.
Може да заформи приятелства от различни краища на света, може да изнася или да слуша лекции и да решава проблеми, които представляват трудност във физическия свят.
Един лекар например по време на сън може да посещава медицински случаи, от които специално се интересува. Така може да придобие нова информация, която може да му дойде под формата на интуиция в будното му съзнание.
При високо развит човек, астралното тяло е напълно организирано и жизнено и служи като средство на съзнанието в астралния свят както физическото тяло във физическия свят.
Астралният свят е домът на страстта и емоцията и тези, които се поддават на емоциите могат да ги усетят с такава яркост и мощ непозната на Земята. Докато във физическото тяло по-голямата част от емоцията се изразходва в трансформацията й към физическия свят, в астралния свят е налична цялата сила на емоцията, тъй като това е нейния дом. Така в астралния свят е възможно да се усеща доста по-силна обич и привързаност, отколкото във физическия свят. Съответно, там са възможни и доста по-силно страдание и болка, невъобразими за физическия свят.
Предимството обаче е, че в астралния свят всяка болка и страдание са доброволни и могат да бъдат поставени под абсолютен контрол и така животът там е доста по-лесен за човека, който разбира. Да се контролира физическа болка (във физическия свят) от ума е възможно, но е крайно трудно. В астралния свят всеки може само за момент да отклони страданието причинено от силна емоция. Човекът трябва само да упражни волята си и след това изблика веднага изчезва. Това твърдение звучи потресаващо, но въпреки това е вярно, защото такава е силата на волята и съзнанието над материята.
Да придобиете пълно съзнание в астралното тяло означава, че вече сте достигнали до значителен напредък. Когато човек е направил мост между астралното и физическото съзнание денят и нощта вече не съществуват за него тъй като той води живот в непрекъснато съзнание. За такъв човек дори смъртта както обикновено се възприема спира да съществува, защото носи непрекъснато съзнание не само през деня и нощта, но също и през порталите на самата смърт и до края на неговия живот в астралния свят.
Пътуването в астралното тяло не е мигновено, но е толкова бързо, че може да се каже, че времето и пространството са покорени. За две или три минути човек може да обиколи света.
Всеки сравнително напреднал човек има вече напълно развито съзнание в астралното тяло и може да го използва като превозно средство. Въпреки това в много случаи не го прави, защото не е положил необходимото усилие, което първоначално е необходимо докато се установи този навик.
Понякога, по време на събуждане съществува усещане, че нещо е било преживяно, но няма никакви спомени за него. Чувството свидетелства, че е имало астрално изживяване, но въпреки това мозъкът е недостатъчно възприемчив, за да приеме записа. В други случаи човекът в своето астрално тяло може да успее да направи моментен отпечатък в етерния двойник и плътното тяло като в резултат сe получава ярък спомен за астралния живот. Това понякога се прави умишлено когато се случва нещо, което човекът счита че трябва да си спомни и във физическия свят. Такъв спомен обикновено изчезва бързо и не може да бъде възстановен. Усилията да се възстанови спомена чрез изпращане на силни вибрации към физическия мозък допълнително омаломощават по-деликатните астрални вибрации и правят успеха дори още по-невъзможен.
Има и други видове събития, които също оставят ярък отпечатък в астралното тяло, така че те се придават и на физическия мозък чрез нещо подобно на ехо. В други случаи човек може да успее да запечата ново познание във физическия си мозък без да може да прехвърли паметта за това къде и как това познание е било придобито. Често срещаните примери за това са, когато различни решения за нерешими преди проблеми изведнъж се появят в съзнанието, или пък когато по даден заплетен въпрос се хвърли светлина. Такива случи свидетелстват за това, че е направен известен напредък в организацията и функционирането на астралното тяло, но физическото тяло е все още частично възприемчиво.
В случаи когато физическият мозък откликне се появяват ярки, логични и последователни сънища при много хора, но от време на време.
Докато са в астралното си тяло много малко хора се интересуват от това дали физическият им мозък си спомня или не и 9 от 10 изпитват неприязън от това, че се връщат в тялото. Връщайки се във физическото тяло от астралния свят съществува чувство на запрещение, все едно някой е бил обвит в дебела и тежка мантия. Радостта от живота в астралния свят е толкова голяма, че физическия живот в сравнение с него изглежда все едно не е живот. Мнозина имат същото отношение към връщането във физическото тяло, точно каквото отношение имат към това да ходят всеки ден до офиса. Не че непременно не им харесва, но не биха го правели ако не бяха принудени.
Съществуват и много развити личности при които етерния мост между астралния и физическия свят е изграден и така имат перфектен континуитет на съзнанието между астралния и физическия живот. За такива хора животът представа да бъде съставен от дни на спомняне и нощи на забрава, а вместо това се превръща в едно непрекъснато цяло, година след година на едно непрекъснато съзнание.
Понякога човек, който обикновено няма спомени за своя астрален живот може неволно при инцидент или болест или пък съзнателно чрез определени практики да направи мост и да свърже астралното и физическото съзнание, така че от този момент нататък неговото астрално съзнание ще е осъзнато и неговите спомени за съновния живот ще бъдат перфектни. Но разбира се преди това да може да се случи той трябва да е развил пълно съзнание в астралното си тяло. Единствено скъсването на завесата между астралното и физическото може да изглежда внезапна, а не развитието на астралното тяло.
Съновният живот може значително да бъде модифициран като пряк резултат на менталното израстване. Всеки импулс изпратен от духа към физическия мозък трябва да премине през астралното тяло и тъй като астралната материя е далеч по-възприемчива към менталните вибрации отколкото физическата материя, ефектът над астралното тяло е значително по-голям. Така, когато човек придобие ментален контрол, т.е. се научи да доминира над мозъка, да се концентрира, да мисли каквото и когато си иска, съответната промяна ще настъпи и в неговия астрален живот. И ако доведе спомените от този живот до физическия мозък, неговите сънища ще бъдат ярки, добре устойчиви, смислени и поучителни.
По принцип колкото повече физическият мозък е трениран да отговаря на вибрациите на менталното тяло, толкова по-лесно се изгражда мостът между астралното и физическото съзнание. Мозъкът трябва да става все повече и повече подчинен инструмент на човека действащ на базата на импулсите на своята воля.
Сънуването на обикновени неща не пречи на астралната работа, защото сънуването се случва във физическия мозък, докато истинския човек е далеч от тялото и се занимава с други дейности. Фактически няма значение какво прави физическия мозък, стига да се пази от нежелани мисли.
След като един сън започне, неговата насока обикновено не може да се променя. Но съновният живот може да бъде контролиран индиректно до значителна степен. Много е важно последната мисъл преди да потънете в съня да бъде благородна и издигаща, защото това се оказва ключово и до голяма степен предопределя естеството на сънищата, които следват. Зла или нечиста мисъл привлича зли и нечисти влияния и създания, които въздействат на духа и астралното тяло и имат склонност да отключват низки и земни желания.
От друга страна, ако човек заспи с насочени мисли към висши и свещени неща, той автоматично ще привлече около себе си елементалите създадени при подобни усилия от други и така неговите сънища ще бъдат възвишени и чисти.