В квантовата физика реалността се описва чрез вълнови процеси и взаимодействия, където един и същи процес има произволни,неопределени характеристики.Тези вълнови процеси стоят в основата на това, което ние сме учили в училище, като материя, енергия, частици...

Процесите и взаимодейтвията се припокриват и продължават да съществуват дълговечно. Взаимодействията между различните величини и същности създават единна структура от свързани вълнови модели,така че цялата вселена представлява единна структура, едно цяло. Така вълновите процеси възникващи в една определена част на дадена матрица ще окажат влияние и на всички останали части. Нелокални взаимоотношения съществуват между частите на една система,които са отдалечени един от друг. Не е възможно да разграничим две частици от един вид във един и същи регион, където те могат да бъдат намерени едновременно. Частиците губят своята идентичност в такъв регион.

Връщайки се към установените научни теории, нормално работещото съзнание възниква когато количеството "гориво" на нервната клетка (синаптично - превключващото "гориво") е достатъчно, за да разпръсне вълните, свързани с електроните (участващи в хим, реакции) и да запълни празнините в междуклетъчното нервно пространство (синаптичните пори) със вълни от различни амплитуди. Това е квантовомеханичния тунелен механизъм. Тези вълни са взаимносвързани през целия регион на мозъка, чрез резонанси, резултиращи във широка, комплексена обединена квантовомеханична резонансна матрица, изпълваща целия мозъчен регион. Вълните са взаимносвързани една с друга чрез информационна банка и сензорнопривключен механизъм със тези региони вътре в мозъка.

Промените, причинени от психическото въздействие не възникват от някакво енергино въздействие а от нещо още по-ниско стоящо именно промяната на енергийните модели - колапса на вектора на състоянието. Да добием информация за нещо по психически път или да променим събитие по такъв начин, съзнанието на въздейтвуващия трябва да влезе в резонанс със енергийната структура на целта. Колкото е по-дълбок този резпнанс, толкова по-голям ще е ефекта от въздействието. Колкото повече различни варианти имаме дадено събитие да се случи, толкова по-дълбок резонанс ще е нужен, но и резултата ще е по-драстичен. Малките начални промени предизвикват по-големи промени в края. Това обяснява, защо има енергиен модел, лежащ в основата дори на очевидно случайни, без връзка едно от друго събития. Ето защо и успешно извършените магически актове често приличат на верига от уж щастливо стекли се обстоятелства. Спорадичната природа на пси феномена се обяснява със влиянието на външен наблюдател. Ако наблюдателите на един и същи процес станат много, тогава въздействието се рзмива. Това налага пазенето на магическите операции в тайна. Вече дори може да не се прави разлика между наблюдател и наблюдение, между съзнание и физически свят. Двете образуват една структура, една реалност. Каквото и да лежи в основата на света, ние сме това-вкл и нашето съзнание. Ако скритите променливи ги има, то това сме ние. Беше теорeтизирано, че съзнанието е неделима част от онова, което стои в основата на реалността. Ако успеем да достигнем до най-долните аспекти на битието, до корените му със съзнанието си и ще можем да го контролираме във която си искаме точка от времето и пространството. Нещо, твърдяно от много мистици. Тази нелокална структура, която ние споделяме с природата ни прави едно цяло със нея, психически да се включим във нея и да живеем в синхрон със нея.