Хлорофилът е растителен пигмент, придаващ на растенията зелен цвят. Той е като антена, която улавя енергията от слънцето за да я изразходва за образуване на хранителни и полезни за растението вещества. Но ролята му не се ограничава само в това. Съществуват потвърдени данни за това, че хлрофила участва при пренасянето на хранителни вещества в човешкия организъм. Та нали по химична структура хлорофилът прилича на хемоглобина, транспортиращ кислорода към тъканите. За това хлорофилът е способен да оказва ефект подобен на хемоглобина  - да увеличава нивото на свързания кислород и  ускорява азотния обмен.

Към днешна дата са доказани следните ефекти от хлорофила:

• Способства укрепването на клетъчните мембрани;
• Извеждането на токсините от организма;
• Подобрява функциите на щитовидната и задстомашна жлези;
• Усилва имунната функция на организма, ускорявайки фагоцитозата.

Освен тези удивителни качества, хлорофилът е в състояние да предотвратява патологични изменения в структурата на ДНК. Някои учени смятат, че за сметка на това хлорофила блокира първия етап на превръщане на здравите клетки в ракови.

За първи път научни данни за хлорофила се публикуват в “Американско хирургически списание” през 1940 г. След две години, за първи път съединения на хлорофила се използват за медицински цели. С течение на времето те започват все по-широко да се използват за профилактика и лечение на сърдечно-съдови, обменни, инфекциозни  заболявания и атеросклероза.

            По думите на американския биолог К. Birsher, хлорофилът е акумулатор с концентрирана в него слънчева енергия. Той през 1978г. потвърждава влиянието на хлорофила върху общия енергиен обмен на клетките. На тази основа се базира стимулиращото действие на хлорофило-съдържащите се хранителни добавки, с общоукрепващо действие, които се появяват все повече и повече.

            Но стимулацията на организма е ефективна при наличието на достатъчно големи резерви в организма, когато има каво да се стимулира. А ако няма? Все по-често се срещат състояния на изтощена имунна система, когато енерготонизиращото въздействие се оказва неефективно. Тогава процесът на търсене и унищожение на болни клетки, който е  основна задача на имунитета, е съществено затруднен.

Това вещество, помагайки на имунитета, е способно точно да разпознае и унищожи болните клетки с изменена клетъчна обвивка.

Цитотоксичният ефект е свързан с преобразуването на молекулярния кислород в клетъчните структури в активна форма, която предизвиква силни окислителни процеси в поразената клетка и нейната гибел.

Активния кислород възпира много възпалителни реакции и нормализира имунните процеси. Например под негово влияние се подтиска синтеза на ДНК и деленето на клетките; активира се апоптозата (програмираната гибел на клетките), което предупреждава за прогресията на злокачествени процеси. (Wiseman H., Halliwell B., 1996).

Но процеса за получаване на активно съединение на хлорофила е твърде сложен и труден. Работата е там, че това съединение практически е невъзможно да се задържи в такова състояние и е много трудно да се управлява процеса. То бързо се окислява от въздуха, светлината, киселините в стомаха, губейки значително своите уникални свойства. За “консервация” на активния хлорофил са правени опити със соли на метали, специални биоклъстери. Но голяма част от начините за химическа стабилизация го правят по-малко активен и неспособен да оказва ефективно системно въздействие.

            Въпрки това, благодарение на съвременните достижения в биохимията и медицината, се появяват първите успехи в това направление. Вече е създадена и патентована специална технология за получаване на стъбилно съединение на хлорофила, което избирателно унищожава болните клетки с помощта на активен кислород.

            Безусловно, хлорофилът носи на организма само полза.