Много харесвам думата "смирение" и съм намерил утеха в тази дума. И в тая посока чудото, което аз бих искал по-често да се случва, е хората да са смирени. Не покорни, смазани, потиснати, а смирени.

Смиреният човек е човек, който осъзнава това, че има и по-важни неща от него самия. Че има и неща, за които си струва да се жертва, че има неща, за които си струва да се говори, да отстоява, да се лишава.

Смирението е свързано с голяма любов към другите и стремеж да разбираш. Да не се опитваш да се налагаш. Това е чудото, което си мисля, че трябва по-често да се случва.

Виждам как хората се променят, усмихват се. И за малко настъпва един много приятен момент, на щастие, че сме хора. И това са такива дреболии. Обаче, ако денят ти минава в тях, ти ще бъдеш щастлив и ще родиш красиви неща.