Болестите на физическото тяло само в една много малка степен се дължат на външните условия. Повечето заболявания имат за своя причина негативното, нехармонично емоционално и умствено състояние на човека. Науката вече е доказала, че негативните емоции и мисли оказват директно неблаготворно влияние върху организма на човека, и обратно; нашите емоции и мисли, в зависимост от своето естество, предизвикват съответни химични реакции в организма, като така ни водят към здраве или към болест. Необходимо е да знаем, че във всяка една секунда всяка една клетка на нашето тяло "знае" как се чувстваме и какво мислим и откликва на нашето състояние. Ето защо, за да повлияем благотворно върху физическия организъм, е необходимо да хармонизираме своя емоционален и умствен живот.

При болшинството от хората емоционалната обвивка е изключително замърсена и нехармонизирана. Малцина са тези, които полагат усилия да пречистят своя емоционален живот и да облагородят своите чувства. Емоционалната природа на средностатистичния човек прилича на запусната къща, която от години не е била почиствана нито веднъж и в която са се натрупали паяжини, прах и нечистотии и са се заселили всякакви противни твари. Навярно главната причина, поради която хората до такава степен са запуснали своята емоционална природа, е, че те не знаят, че емоциите се поддават на контрол и че човек е способен да избира как да се чувства във всеки един момент – независимо от обстоятелствата.

За да се овладеят емоциите, е необходимо да се познава механизма, по който те се пораждат. А именно: емоциите никога не са пряк отклик на това, което ни въздейства отвън. Емоциите са отклик на онова, което ние сме си помислили относно конкретното външно въздействие, т.е. те са резултат от нашата интерпретация на това въздействие. Ако променим своята интерпретация на случващото се, ще съумеем да променим и начина, по който се чувстваме емоционално. Ето защо е необходимо първо да определим какво в действителност мислим за това, което ни се случва. Това понякога е трудно, тъй като много от мислите, върху които базираме своите реакции, са подсъзнателни и, следователно, не са лесно достъпни за нас. Друга трудност възниква тогава, когато – макар и да съзнаваме какво мислим в конкретния случай – ние упорстваме в своята интерпретация и не желаем да възприемем по-различна, по-широка гледна точка, която би хармонизирала вътрешното ни състояние, както и отношенията ни със света около нас. Подобно упорство е признак на надменност и умствена ограниченост – никой от нас не е толкова съвършен, че да вижда истината и само истината – всичко, с което разполагаме, са само нашите ограничени гледни точки, с които не бива да се страхуваме да се разделим, особено когато виждаме, че не ни носят нищо добро. Именно в тези два случая се налага терапия.

Чистотата на менталната обвивка е от основно значение, тъй като от нея зависи не само умственото, но и емоционалното и физическото ни здраве. Пречистването на умствената природа се състои в постепенното преодоляване, надрастване на нашите предразсъдъци, тесни лични гледни точки, непроверени мнения и убеждения. Всички те са като тъмни облаци, или като мътни стъкла, които препречват нашия поглед и не ни позволяват да видим и преценим правилно онова, което става около нас. А без правилна преценка, ние не бихме могли да реагираме адекватно и ефективно. Те, освен това, възпрепятстват свободното проявление на импулсите на нашата истинна същност или до такава степен ги изопачават, че от първоначалната им насоченост и естество не остава почти нищо. Хората погрешно смятат, че ако придобият някакви неща, които са извън самите тях, най-накрая ще постигнат така лелеяното щастие и постоянна радост. Истината е, че състоянието на радост и хармония има вътрешен източник – то се дължи на безпрепятственото, спонтанно проявление на нашата истинна същност. А нашата истинна същност няма никакво отношение към такива чисто човешки понятия като: морал, благоразумие, благоприличие и логичност. Но пък има отношение към безусловната обич, свободата, радостта и творчеството. Ако човек блокира своята спонтанност, само и само за да се съобрази с онова, в което хората вярват или в което той самият вярва без да го е подложил на проверка, тогава е налице необходимост от терапия.

Социалното благополучие не означава непременно човек да е богат или да е направил зашеметяваща кариера. То означава човек да е намерил своето място в живота – да се занимава с онова, което му е присърце и което му носи радост и удовлетворение. То означава също така човек да не е лишен от онова, от което има нужда. Тъй като хората имат различни нужди, "достатъчното" е нещо различно при всеки отделен човек. Социалното благополучие се измерва също и със способността на човек да общува хармонично с околните – семейството, приятелите, колегите, а дори и не така близките хора.

Необходимо е да се знае, че обстоятелствата и хората, които привличаме в живота си, не са случайни – те са директно отражение на онова, което ние самите излъчваме. Можем да гледаме на тях като на ясни огледала, които безпогрешно отразяват състоянието, в което се намираме. Ако онова, което виждаме в тези "огледала", ни харесва и ни носи радост, значи ние сме постигнали известна чистота и успяваме да излъчваме навън енергиите на истинската си същност. Ако нашето отражение не ни харесва, това просто означава, че ни предстои още работа по трансформирането на нашата умствена и емоционална природа. Това не бива да ни натъжава или обезкуражава. В крайна сметка, животът ни тук ни е даден именно за това – да осъществим тази работа по пречистването и трансформирането на нашите носители, за да можем след това да проявим своята истинна природа в цялата ù сияйност и интензивност.