Mеханизмът „борба или бягство“ е физиологичен отговор на остър, внезапен стрес. В по-древни времена при човека той се е характеризирал с физическа агресия срещу противник или бягаство от хищник. В модерни времена е все по-малко вероятно да срещнем хищник или враждуващо племе в центъра на града, стресогенните фактори са се променили, а от там и реакциите ни. Вместо във физическа агресия, „борбата“ се изразява в гняв, спорове, сарказъм, а „бягството“ може да се изрази чрез социално отдръпване, депресия или някакъв вид зависимост. Подложен на постоянен стрес, а от там и на постоянно включване на този механзъм, даден организъм е застрашен от отслабваща имунна система. Не е случайно, че много стресираните хора са често болнави и то от болести, които в нормално състояние имунната система е способна да потиска, херпесът на устните излязъл след поредния скандал в офиса е най-малкият пример за това.

Този физиологичен механизъм е бил много важен за нас във времената, когато не сме били господстващ вид на планетата и още е важен в животозастрашаващи ситуации. Но модерните „хищници“ не са дебнещи в храстите мечки и вълци, а ежедневните проблеми, с които всички се сблъскваме и които ни изнервят или казано по-модерно - „стресират“. Ние, като Homo Sapiens притежаваме най-развитите на планетата (делфините няма да ги закачаме) когнитивни функции. Нека ги използваме тогава. Природата ни е е снабдила с чудесни инструменти да оцеляваме, но не е необходимо да се ограничаваме до най-първичните (какъвто е случая с „борба“ или „бягство“). Когато ситуацията позволява, може да прибегнем до висшите си функции - мислене, креативност и да подходим към „модерните хищници“ по по-конструктивен начин.

Хората имат тенденцията да персонифицират нещата- дават имена на колите, компютрите и колелетата си, приписват човешки качества на животните и природните явления. Също така са склонни да гледат на проблемите си като на външен фактор, който може да бъде преборен, сякаш те са наистина хищник или враг. Нека не променяме тази невероятно човешка способност – персонофицирането - а да я надградим. Какво се случва, ако някой човек се опита да ви нападне, бутне, предреди на опашка? Протестирате, удряте го и вие, обаждате се на полицията или ако сте дете казвате на някой възрастен. Имате ответна реакция.

Нека сега погледнем от позицията на един проблем. Той си живее (живее си с вас, щом вие го възприемате като такъв) и си върши работата, това за което е създаден - саботира връзките ви, насъсква шефа срещу вас, изсипва парите ви в канала, докато не гледате. Върши си работата съвестно и смята, че прави добро, защото е бил назначен да извършва тази дейност от... вас! И какво се случва в света му, когато се опитате да се отървете от него? Бива нападнат, опитват с да го изхвърлят от дома му и да го обявят за престъпник. Следователно той реагира така, както бихте реагирали вие в подобна ситуация - започва да се бие, да противодейства или казано с други думи „империята отвръща на удара“. И така се получават дългите години опити да се преодолее даден проблем без резултат. Не стига, че се хабите за да се биете, но го и правите срещу себе си, тъй като проблема е ваш по начало. Патова ситуация. Това беше пример за „борба“.<.p>

„Бягство“ би изглеждало като типичното примирение със ситуацията в която се самоетикетирате като „човек неспособен да обича или бъде обичан“, „карък в работата“ или „беден“.

Това е. Борба или бягство.

А защо не коктейл с чадърче? Дойде и време да включим висшите си корови функции под формата на мислене и креативност и да подходим различно към ситуацията. Използвайки примера за проблема, който си живее и работи с усещането, че се справя добре, ще подходим към него различно. Ако сме толкова склонни да го персонофицираме нека помислим какво би го накарало да ни бие шута и да ни зареже с бележка закачена на хладилника? Може би би му допаднало повишение? В централа на проблемите. „Повишавам те в централата на страховете, завеждащ отдел Латинска Америка!“ Ха! Дали би стоял при вас ако има възможност да се издигне в йерархията?

Може би все пак е самотен. Нека да му подарим романтично пътешествие, на което да срещне най-прекрасната проблемка. Следва сватба и преместване в друга държава, където малките проблемчета биха имали по-добра реализация. Начините, по които можете да изкушите проблема ви да ви зареже сам, без да се борите и дори да ви е благодарен, са много и зависят само от вашето въображение. Единствено трябва да изхождаме от идеята, че ако проблемът ви имаше какво по-интересно да прави, нямаше да стои при вас. Е случва се да се присети за вас от време на време или да не му хареса в Латинска Америка, но вие преспокойно можете да изберете отново да действате съзнателно и да измислите нова хубавина, която да го примами надалеч от вас. Целта ни е не е да се борим с него или да търпим стоически, а да сме му благодарни, че е работил за нас и да помислим какво можем да му „подарим“, което ще му хареса.

Важно е да се каже, че този способ не е вид мистика или магия, а има своето рационално обяснение. Както вече стана дума, тук използваме способността на човек да персонифицира нещата от заобикалящия го свят. Също така, изхождайки от конструктивиския мироглед, приемаме, че всички неща в нашия свят са създадени или поне са с приписани свойства от нас самите. Това значи, че нашите проблеми са проблеми само, защото ние ги виждаме така, а не сами по себе си. Затова променяйки отношението си към тях посредством обмисляйки какво може да им хареса и какво ще е най-подходящо да им подарим, ние променяме и ситуацията, разблокирваме я и я лишаваме от тежкия етикет „проблемна“. Това вече е една чудесна предпоставка нещата да се развият по неподозирано приятен за нас начин.

А докато проблема е в странство, можете да си назначите на пълен работен ден едно работливо щастие.