Когато през пролетта на 2001г. 68-годишната тогава Она Ивирблене получила изследванията си от поликлиниката, които показвали наличие на туморно образувание, не се учудила.Тежко работещата през целия си живот жена добре помни месеците, прекарани в болницата преди 15 години. Тогава са й отстранили незлокачествен тумор на матката.
- Тогава дори малко си починах в болницата – шегува се, седейки на леглото, покрито с кувертюра ръчна изработка. – Но сега знам, че това беше... ех, да не дава Господ.
Новият тумор не давал надежда за безпроблемен сценарий на терапия. Станал източник на страдания и се оказал изпитание както за самата госпожа Она, така и за съпруга й, трите дъщери и семействата им.
- Беше толкова зле, че очаквахме най-лошото. Заради възрастта на мама и напредналото заболяване, лекарите смятаха, че тя няма да издържи по-дълго от април – в очите на Зита, дъщерята на госпожа Она се появиха сълзи. – Какво да кажа повече, лекарите решиха, че е дошло времето на последния помощник – морфина…
- Болката наистина отстъпваше, но от тавана започнаха да падат върху леглото големи черни врани – старицата си спомня за предизвиканите от морфина халюцинации. – По онова време помня, че се молех само за едно – да умра колкото се може по-бързо…

Не друго, а пръст на съдбата, смята Зита, че е онзи мартенски следобед, когато, връщайки се от работа, нещо я подтикнало да се спре пред една книжарница. Сред многото книги, тя забелязала една, чието заглавие било почти фантастично “Вилкакора лекува рака” /българско издание – “Вилкакора срещу рака”/.

По нататък всичко ставаше като насън. Купих и буквално прочетох на един дъх книгата. Свързах се с офиса на Андийски медицински център във Вилнюс. Седмица по-късно мама вече провеждаше прочистващатата билкова терапия и веднага след това истинското лечение – казва Зита. – И тук дойде първата изненада – болките започнаха да изчезват. Обади се лекарката, от която преди на всеки четири дни вземах рецепти за морфин. Разбрах, че иска да изкаже съболезнования и направо онемя като й казах, че мама се отказа от наркотиците, защото вече не я боли. В края на май дойде следващото мило известие – гинекологът потвърди липса на признаци доскорошното заболяване.
- Това е чудо – радва се Зита. – Лекарите казват, че майка ми няма също никакви метастази.

Роберт Балцевич