Нашите мисли и емоции не са нищо друго освен най-фина енергия, която генерираме в обкръжаващото пространство. Ненавистта, любовта, завистта, благодарността – всичко това е определено ниво на вибрации с някакви характеристики. Всяка клетка и орган в нашето тяло имат своя честота. Всичко около нас има своята честота. Дори нашата планета не е изключение.  Известно е, че Земята „пее” в акорд фа-диез-мажор. Между другото, учените отбелязват, че обичайната честота на Земята, 7.83 Хц (т.нар. резонанс на Шуман) – в последните десетилетия непрестанно нараства, което говори за някаква еволюция на пространството. Именно това е едно от обясненията за зачестилите природни катаклизми. „Апокалиптична” би била честотата на Земята от 13 Хц, над която граница човечеството и планетата неминуемо биха претърпели трансформационни промени. Именно поради това би следвало да направим извода, че някои от нещата, които се говорят по повод на квантовия скок на планетата и 2012 година, имат реална основа.

Ние общуваме с Вселената с помощта на вибрациите на думите, емоциите и мислите. А Вселената ни отвръща със събитията в нашия живот. Събитията, това е езикът на Вселената, затова е много важно да възприемаме и да разбираме онези знаци, които тя ни изпраща.  Най-очевидното доказателства за това са т.нар. „съвпадения”.  

Замисляли ли сте се някога, защо става така: когато си спомняте за някого, той или информация за него, се появяват в живота ви? Или, когато сте заети с решаването на даден проблем, подсказката неочаквано идва при вас на страницата на „случайно” разтворена страница на книга или списание? Защо, когато търсите отговори, те идват при вас от „неочаквани” източници? Или – вие си помислихте за някого, гледайки телефона си, и – този някой – звъни. Или покрай вас минава камион с рекламен надпис и този надпис е нужната ви подсказка, която ви помага да стигнете до търсеното решение на даден проблем…

За първи път понятието „синхронност”, което описва подобни явления между хората и събитията, е въведено от Карл Юнг. Той първи описва синхронността като „едновременно възникване на две събития, имащи многозначителна, но не причинна връзка”.

Природата на тези „значими съвпадения” може да се обясни само с енергийното единство и взаимна свързаност на всичко съществуващо.

Вибрациите, изпълващи Вселената, учените наричат „струни” енергия, които вибрират по безброй различни варианти. Тази енергия постоянно минава през нас и се движи около нас. Освен това, ние самите сме като радиостанции, които постоянно предават енергийни сигнали за себе си в обкръжаващото ни пространство.

Английският физик и астроном Джеймс Джинс казва: „Концепцията за Вселената, като свят на чистата мисъл, хвърля нова светлина на много проблеми, с които се сблъскваме в съвременните изследвания в областта на физиката.”

От гледна точка на физиологията може да се каже, че човек „работи с електричество”.  Вашето индивидуално енергийно поле е като „визитка”, която вие представяте на обкръжаващия ви свят, под формата на:

-емоционална енергия (вибрациите на чувствата),
-когнитивна енергия (вибрацията на мислите),
-физическа енергия (вибрацията на тялото).

Всеки един от нас може да се спомни моменти, когато при появата на напълно непознат ви човек, сте чувствали или необяснима симпатия към него или антипатия. В този момент вие просто сте получили неговата „енергийна визитка”. Ние всички сме в някаква степен екстрасенси.

Взаимодействието на менталната енергия и обкръжаващия ни свят можем да обосновем с теорията на Джон Бел, според която не съществуват изолирани системи. Всяка частица на Вселената се намира в „мигновена”(превишаваща скоростта на светлината) връзка с всички останали частици. Цялата Система, дори ако нейните части са разделени от огромни разстояния, функционира като единно цяло. И човекът е неделима част от тази система.  

Специалистите от NASA са открили, че мислите ни могат да се разпространяват на разстояние до 400 000 километра (това е 10 пъти обиколката на Земята по Екватора).

Изчислено е също, че в течение на едно денонощие в нашия мозък възникват около 60 000 мисли и примерно 5% от тях са съпроводени от силни емоции.

На планетата ни живеят около 7 милиарда човека, чиито мисли и емоции се вливат в общото енергийно поле около Земята, откъдето хората черпят отново и отново.  
Представете си в какво гигантско информационно-енергийно пространство живеем!

Представете си енерго-информационното поле около нас като аквариум с чиста вода. А сега капнете в него капка мастило  – негативна мисъл. Какво ще се случи с обкръжаващата ви енергия? Какво влияние ще й окаже тази капка мастило?  Тази метафора идва да ни напомни колко важно е да имаме чисти помисли и положителни емоции… Трябва ясно да осъзнаем, че вибрацията на нашите мисли е информацията, която попада в обкръжаващото ни енергийно информационно поле. А всяка информация можем да променим само с изпращането на нова информация.

Човек може да бъде сравнен с персонален биокомпютър, който участва в обмена на информация в „интернета” на ноосферата.  Това, че нашият мозък на практика се явява приемо-предавател на сложно модулирани електромагнитни сигнали е достоверен факт (ЕЕГ се основава на тези сигнали). Всеки човешки организъм е едновременно предавател и приемник на електромагнитно поле , с други думи – биокомпютър от типа „мозък-разум-тяло” с функции за кодиране/декодиране на информацията. Феномени като телепатията –„предаване на мисли на разстояние”– вече нямат никакви научни възражения. Учените вече притежават реални разработки на интерфейс „мозък-компютър”, който позволява да се управляват уреди със силата на човешката мисъл.

Нашият мозък е като приемо-предавателна система, която излъчва и приема мисловна енергия. Всяка мисъл е импулс енергия. А, по закона за резонанса, подобните енергии се привличат. Срещайки се в енергийното поле около Земята с вибрациите от подобните мисли на други хора, нашите мисли резонират с колебания от същия род и се усилват. И когато ние продължително време, волно или неволно, се фокусираме върху нещо, то, съгласно вселенските закони, го привличаме в живота си.  

Във физиката съществува понятие като „фазов преход”, когато квантовите частици започват да се „строяват” в едно направление и, в момента на достигането на определен техен брой („критична маса”),  всички останали частици са привлечени и се присъединяват към тях.

По подобен начин Вселената реагира(настройва се) по отношение на нас. Когато в живота ни започват да навлизат хора и събития, информация, възможности и ситуации, идеи и т.н., постепенно проявявайки в реалността това, върху което сме били фокусирани, това не е нищо друго освен нашият „фазов преход”.

Така става създаването на нашата жизнена реалност. Като разбираме механизма на това, ние можем да избираме на практика всякакви „свързвания” на нашите мисли с енергийното поле. И „съвпаденията” вече не ни изненадват, дори можем да ги предвидим и да ги създаваме по собствено желание!

Като притежава уникални вълнови характеристики, както и всяка друга енергия, мисълта ни позволява конструктивно да си „сътрудничим” с обкръжаващия ни свят.

Всеки би могъл да разкаже някаква история за проявата на синхронността в живота си. И колкото по-осъзнато е нашето мислене, колкото е по-високо качеството и нивото на вибрации на нашите мисли, толкова по-често синхронността се случва с нас.

Научете се да вярвате, че Вселената е живо, мислещо и притежаващо съзнание същество, част от което сме и ние.

Трябва да приемем правилото „Когато повярваш, тогава ще видиш” (Уейн Дайър), а не обратното – „Когато видя, тогава ще повярвам”. И тогава тази вяра ще промени живота ви.
Осъзнаването на себе си като на част от мирозданието, ни дава верните координати за нашето по-нататъшно развитие.

Когато попитали Юнг дали вярва в Бог, той отвърнал: Не!”, като добавил след това: „Но аз знам че Го има.”