Раджастан „Земя на кралете“ – махараджи и раджпутски воини, на крепости и дворци, на езера и оросявани от фонтани градини. Има прочути места, като Джаайпур с неговия "Дворец на ветровете" и Удайпур с приказния бял "Езерен дворец".

А на около 600 км на запад, скътано дълбоко в сухите степи на пустинята Тхар, е едно друго бижу - Джайсалмер - известен  под името „Златният град“. Разположен е близо до границата с Пакистан, на хребет от жълт пясъчник в западния край на пустинята Тхар. Над него се издига могъща крепост - свит юмрук от кули и три реда стени, която се издига от сърцето на този малък, но гъсто населен град – който сам по себе си някога е бил подобно укрепен. Крепостта огражда изящно изваян дворец и няколко украсени джайнистки храма. Той има за цел да остане незабелязан, като се слее с пейзажа на дюните, които го заобикалят. Крепостта Джайсалмер се издига на хълма, наречен Трикута (с три върха) и е издигната през 1156 г. от Равал Джайсал, след като той и неговият народ напускат родината си и намират тук убежище. Масивните ѝ стени от пясъчник с 99 кулички по тях се извисяват на 300 м над града. През деня те са жълтеникавокафяви, но при залез слънце се обагрят във фантастично медено златисто.

Джайсалмер е град на камъка, най-вече в рамките на крепостта, където дори пътищата са покрити с дялан камък. Местният жълт пясъчник, който му е дал прозвището „Златния град“, все още се добива в района и изнася по цял свят. Той се цени особено за улични и подови настилки В ярък контраст с яката крепост, всички основни сгради са сложно и деликатно изваяни (както отвътре, така и отвън) от златист пясъчник. Балкони, врати и фасади са изпъстрени с геометрични и природни мотиви, които образуват истински филигранни дантели там, където камъкът се откроява в балюстради, колони, паравани и орнаменти. Цветя, пауни, слонове, и дори велосипеди се появяват изваяни в барелеф или като свободно стоящи статуи.

Каменоделците и резбарите са усъвършенствали тази традиция в продължение на повече от 800 години. Със своите стени, характерно осеяни с кръгли отбранителни кули, „Златната крепост“ на Джайсалмер предлага внушителна гледка над града и околния пейзаж. Разположен на важно кръстовище градът контролира търговските маршрути на керванните търговски пътища, свързващи Индия и Централна Азия, Персия, Арабия, Египет и Африка. Това е един от най-интересните градове в Северна Индия. Тесните му и лабиринтни алеи говорят сами за себе си, разказвайки ни част от историята на този град, която във времената на Пътят на коприната, представлява опорна точка и задължителна спирка за всички кервани.

Джайсалмер дължи процъфтяването си на таксите, налагани върху преминаващите търговци.

Камилските кервани превозвали злато, украшения, коприна, сол, килими, благовония, подправки и опиум, а махараджите на Джайсалмер вземали своя дял във вид на данъци. Това предизвиквало завистта на други регионални владетели, особено на султана на Делхи, Ала-уд-Дин Килджи, който предприел осемгодишна обсада, завършила през 1294 г. с „джаухар“ – ритуал, при който жените ритуално се самоизгарят на клада, а мъжете им отиват да се бият до смърт.

По-късно, през 17-и век, градът приема суверенната власт на монголския владетел Шах Джехан и процъфтява както никога преди.

Джайсалмер дълго устоява срещу британското управление на Индия, преди да му се покори през 1818 г., но дотогава, с развитието на Бомбай като пристанище, той вече страда от силната конкуренция на морската търговия. Разделянето на Индия  през 1947 г. затваря границата с Пакистан и Джайсалмер повяхва, изпълнявайки ролята единствено на армейско укрепление.

 Като се има предвид стратегическото му положение между  Индия и Пакистан, Джайсалмер се превъръща в дом на богати търговци, които в проявление на силата си започват да изграждат великолепни имения, чиито сложни фасади изненадват с изящната работа.

Разположени около вътрешни дворове, те са прекрасно адаптирани към местния климат. През най-горещите месеци въздухът навлиза в двора посредством естествена конвекция и циркулира нагоре, проветрявайки четирите или петте им етажа през многобройните балкони и прозорци. Най-хладните стаи се намират в сенчестата основа на сградата, докато откритите тераси над нея улавят вечерната прохлада. А когато сезонът на жегите отмине, горните стаи стават предпочитани.

Три от „хавелите“ са особено известни: Салем Сингх, Ки Хавели и Натхамал. Ки Хавели са принадлежали на везири на махараджите от Джайсалмер, а Патуон Ки Хавели, която е отворена за посетители, е комплекс от пет къщи, построени от богат търговец през 19-ти век. На югоизток от града е водохранилището „Гади Сагар“ – голямо изкуствено езеро с резервоар от 14-и век, заобиколено от изящни храмове и гробници на светци.

И това ли е истинската стойност на Джайсалмер?

Пейзажът в околностите на града е пустинен, но красив. Националният парк, създаден по тези земи, се характеризира с разнообразни терени и в него скитат различни диви животни като вълци, пустинни и индийски лисици, пустинни котки, дългороги индийски антилопи, както и с множество видове птици, сред които и сериозно застрашената от изчезване индийска дропла. В резервата за дървесни вкаменелости „Акай“ могат да се видят вкаменените останки от гора на 180 млн. години.