Колко е сложен животът – навярно и сами сте забелязали. Ако човек се огледа с искрени очи около себе си, ще види, че постоянно е заобграден и бомбардиран от потоци информация, които, сами по себе си, са шокиращо неразбираеми и могат да придобият някакъв смисъл за нас, единствено ако ги "подредим" през призмата на своите интерпретации... Нашите интерпретации са като сито, което от цялата информационна необятност около нас пропуска до съзнанието ни една съвсем малка част, като ни я представя и в точно определена светлина... Интерпретациите ни на реалността, от своя страна, са обусловени от нашата лична и колективна история: едната – преживяна на собствен гръб, а другата – посредством общуването ни с други хора и досега ни с такива източници на информация като книгите, учебниците, медиите, пресата, културата и т.н.

Човек, който си мисли и твърди, че вижда нещата такива, каквито са, явно е в състояние на дълбок сън и е още твърде далеч от пробуждането за факта, че всяка истина е лична истина (едно вярване) и че всеки свят е личен свят (една интерпретация). А всеки опит на един човек да наложи собственото си виждане за нещата на друг човек спокойно може да се класифицира като агресия и безумство.

Ако човек се е отърсил от илюзията, че всичко му е ясно, се оказва изправен пред един много сложен въпрос: Как да се ориентирам в тази необятна информация, така че да живея живота си правилно, смислено и щастливо? Ако светът, който възприемам, е обусловен от интерпретациите ми, а те от своя страна са обусловени от миналото, има ли начин да заобиколя тези интерпретации или поне да ги накарам да работят в моя полза? – Тези въпроси са от жизнена важност, тъй като нашите интерпретации не само "подреждат" за нас свят сега, а и допълнително привличат към нас онова, което е в синхрон с тях...

Оказва се, че съществува механизъм, който позволява на човек не само правилно да се ориентира в необятната информация около себе си, а и да отсее онези свои интерпретации, които са му полезни, от онези, които му вредят... Този механизъм се нарича "вслушване в сърцето" и е винаги на разположение на всеки един човек. Действието му никога не може да бъде прекратено – но може да бъде пренебрегвано... Някои хора са пренебрегвали гласа на сърцето си толкова дълго, че вече са забравили, че го има и как да го ползват. Но всичко това може да бъде поправено, като се следват няколко прости стъпки.

Първо, нужно е да се осъзнае, че човек е по своята същност Душа – безсмъртна, необусловена от времето и пространството, и всезнаеща. Да се вслушваш в сърцето си означава да се вслушваш в гласа на Душата си. Независимо в каква ситуация се намираме, Душата винаги знае правилното решение и може да ни го подскаже, ако изберем да се вслушаме в Нея. Душата не говори чрез думи, а чрез усещания – усещания, които регистрираме в сърцето.

Ако мислите нещо относно нещо, можете да проверите незабавно доколко вашите интерпретации са в синхрон с истината на Душата по това какво усещате в сърцето си. Ако усещате радост, мислите ви са в хармония с истината. Ако усещате негативни емоции, мислите ви са погрешни и трябва да ги преразгледате. Всяка погрешна мисъл е нещо, взаимствано отвън, което сте допуснали в себе си без да сте го подложили на критична проверка. Погрешната мисъл е чужда мисъл, която сте оставили да навлезе във вас, само защото не сте знаели, че цялото знание и мъдрост, от които имате нужда, за да вземате решения за своя живот, са вече във вас. Само вие можете да решите кое е правилно и полезно за самите вас и за вашия живот – достатъчно е да се вслушвате в сърцето си. А гласът на сърцето се чува най-ясно, когато отпъдите от себе всеки страх и всяка амбиция и с открито съзнание избирате какво в действителност искате. Когато решавате нещо, правете го винаги в правилната душевна настройка: представете си, че сте напълно неуязвими и че вече притежавате всичко, от което имате нужда, за да живеете спокойно и добре. Когато по този начин сте се освободили от страх и амбиции, в себе си ще пожелаете единствено онова, което Душата ви желае и което ще ви донесе радост, неизменно. Радостта е индикатор, че дочувате и следвате гласа на своята Душа – единственият ви компас в този необятен и неразбираем свят.