Каква е същността на Кръговрата на Живота и на неговия главен елемент – реинкарнацията?

Ние се намираме в Кръговрата на Живота заради индивидуалната еволюция на своите астрални тела. Разбира се, физическите тела също са важни за нас, но техният период на живот е толкова кратък, че да говорим за еволюция няма смисъл. Ражданията във физическите тела са необходими като инструмент за осъществяване на главната ни цел.

Еволюцията на астралното тяло протича при конфликт между нашето ментално истинско Аз, имащо божествена природа, и нашето астрално Его, неразделно съществуващи във всяка Индивидуалност от момента на Сътворението на Света. В резултат на този конфликт ние придобиваме житейски опит, който способства духовните трансформации на астралното тяло. При духовните трансформации Егото намалява, както и всички негови частни проявления: обида, злоба, агресия, неприязън, страх, ненавист, комплекси и т.н. В нашата човешка култура този процес може да се определи с понятието «усъвършенстване на Душата».

Своевременно да кажем и за процеса, противоположен на еволюцията – инволюция. При инволюцията протича духовна деградация, съпроводена с усилване на Егото и всички негови отрицателни качества. Пак в човешката култура има понятие «вървиш против Бог», което точно определя инволюционното направление в развитието.

Съгласно Универсалния Закон за Свободната Воля изборът на направление за развитие зависи от самата Индивидуалност. Всичко в нашия живот зависи от това, към което ние искрено се стремим: към хармонично божествено еволюционно истинско Аз, или към хаотично инволюционно Его.

Важно е да се разбере, че Инволюцията е необходима като противоположност на Еволюцията. Иначе е невъзможна самата Идея за развитие, както е невъзможно осъзнаването на Светлината без разбирането на същността на Мрака, или разбирането за Живота без осъзнаването на Смъртта.

Всяка Индивидуалност периодично се движи и към Еволюция, и към Инволюция. В това се състои Божествената Идея за Сътворяването на Живота, която се реализира чрез Кръговрата на Живота на всеки Еволюционен комплекс.

Еволюция в физическия свят

Идеални условия за конфликти между истинското Аз и Егото има във физическото тяло, а не в безтелесното състояние, в каквото ние се намираме в промеждутъка между своите физически инкарнации. Това се обяснява с три причини:

1. Във физическото тяло паметта на хората е блокирана и тя възприема физическия свят като единствено реален. В този свят тя се ражда, живее и умира. В съответствие с подобна представа за света се формира и специфична ценностна система в периода на всяка инкарнация. Конфликтът на такива ценностни системи у различните хора провокира изострянето на проявлението на Егото.

2. Във физическия свят ние имаме социални характеристики: пол, възраст, статут, външност, пари, националност, етнически различия, професия, образование, принадлежност към някаква социална група и т.н. Огромното количество социални различия провокират конфликтни ситуации.

3. Във физическото тяло ние имаме органи на чувствата и огромен набор от специфични усещания: от болка до екстазно наслаждение. Стремежът едновременно да притежаваме душевен комфорт и да изпитваме физически наслади създава идеални условия за искания конфликт.

Във физическия свят всеки човек, от една страна, осъществява контакт със своя истински Аз чрез интуитивни откровения и интуитивно «чувстване на Бог», а от друга, се намира под влияние на Егото, стреми се към власт, тщеславие и удовлетворяване на своите потребности за сметка на други същества, живеещи във физическия свят.

Важно е да разберем, че физическите удоволствия, които получаваме чрез зрението, вкуса, слуха, обонянието, тактилните усещания и сексуалната чувствителност, в никакъв случай не са инволюция. Даже напротив, получаването на максимално достижимото количество удоволствия е необходимо за хармоничното развитие и еволюция на всеки човек. Но те не трябва да служат като инструменти за самореализация на Егото ни.

Животът между инкарнациите е важен като период за осмисляне и анализ на получения опит във времето на физическото въплъщение. В тези периоди всеки от нас прави определени изводи, използвайки целия си предишен опит и абсолютно друга ценностна система, тъй като нейната памет е разблокирана и временните ориентири са изменени. Също така в този период отсъстват социалните параметри, за които вече говорихме.

Затова конфликтът между истинския Аз и Егото в безтелесно състояние е слабо изразен. Разбира се, не всички хора правят позитивни изводи от опита, получен във физическия свят. Когато настъпи време за нова инкарнация, хората правят планове, избират родители, време и място за физическо раждане, където да е тяхната индивидуална мисия, която са си поставили в периода между две инкарнации, за да може бъде реализирана с максимална вероятност.

Вселяването на душата в тялото на ембриона

Вселяването на душата в тялото на ембриона става между третия и петия месец от неговото развитие. Всяка майка може точно да назове този миг, тъй като той е свързан с първите мускулни съкращения на плода. Именно от този миг детето е «живо», и представлява пълноценна личност, която неразривно духовно е свързана със своите родители.

Преходът от безтелесно състояние във физическо тяло има няколко закономерности:

1. Самият преход технически се осъществява бързо, в течение на няколко секунди;

2. Възниква страх, загуба на ориентация във времето и пространството, усещане за тъмнина или мъгла;

3. Изчезва усещането за своето Аз, губят се възприятията за себе си като личност;

4. В края на прехода възниква състояние, което може да се сравни със загубата на съзнание. Това става в момента, в който астралната същност напълно се слива с физическото тяло на ембриона и започва своята нова инкарнация.

Мозъкът на ембриона се намира в определено физическо и психическо състояние и не може да се справи с обема от памет на личността, преживяла голям брой инкарнации. Личността се проявява паралелно с развитието на детето, придобива присъщите й черти.

Ако в астралния свят личността не притежава никакви социални характеристики, то във физическото тяло постепенно се формират представи за собствения пол, възраст, националност, религиозни отношения, статут, положение в обществото и т.н.

И така, хората се раждат във физическия свят, за да получат собствен опит чрез конфликт на истинското Аз и Егото. Блокирането на паметта и тесните рамки на социалните стереотипи способстват максимално за развитието на конфликта. След физическата смърт всеки човек осмисля и анализира своят получен опит, а след това прави изводи, съответстващи на нивото на нейното еволюционно развитие. Изхождайки от получените резултати, човекът планира нова инкарнация и се ражда във физическия свят. Така се осъществява Кръговратът на Живота.

Когато човекът достигне определено ниво в своята еволюция, на нея й трябва друго отношение към реинкарнацията. От този момент блокирането на паметта започва да тормози нейния еволюционен потенциал. Действително, когато човекът разбере истинското значение на реинкарнацията, тя вече няма трите разглеждани от нас ограничения във физическия свят:

1. Човекът разбира, че нейната физическа инкарнация е само отделен епизод и цялостната система не е длъжна да се ограничава в рамките на едно въплъщение.

2. За човека е очевидно, че социалните рамки са само условности, а при следващата инкарнация всеки може да избере тяло с абсолютно други параметри. В това състояние стават очевидно безсмислени расовите, културните, половите и религиозните противоречия.

3. Хората използват своите физически органи на чувствата за максимално удовлетворяване на своите потребности, но не се намират в зависимост от тях.

Затова човекът, достигнал такъв етап от своето развитие, получава възможност активно да използва своята памет и своя опит чрез получаване на интуитивни откровения и чрез система от специални упражнения.

От такава гледна точка Реинкарнацията се явява основно звено в Кръговрата на Живота на нашия Еволюционен Комплекс. Затова тези цивилизации, които разбират нейната същност, следват пътя на еволюционния прогрес и хармонията. И напротив, цивилизациите, отричащи реинкарнацията, преследват изкуствени или илюзорни ценности и тяхното развитие е инволюционно и хаотично.