ЛАТЕРАЛНО МИСЛЕНЕ

Латералното мислене представлява превключване между
моделите в една асиметрична моделообразуваща система, каквато е съзнанието. Механизмите на хумора и на латералното мислене (творчеството) са близки. И двете представляват внезапен преход (момент на просветление) между два модела. Методите на латерално мислене помагат на мислещия да движи мисълта си "напряко" през моделите, вместо да следва обичайната последователност. Мислещият преминава направо към друг модел и когато се установи, че това има смисъл, се получава откривателски ефект. Един проблем или задача, пред които сме изправени, представлява един модел. Моделът представлява сложна семантична мрежа, съдържаща понятия, причинно-следствени връзки, предпоставки и контекст, усещания, визуални представи и т.н. Стандартните ("нетворчески") подходи към задачата предполагат движение в рамките на модела и между близки модели, по обичайните връзки между тях.
Творчеството, т.е., новите решения и идеи, представлява разрешаване на задачата по нов начин, с пряк хиперпреход към модел, далечен от проблемния. По-просто казано, творчеството е съчетаване на две идеи, които не са били съчетавани до момента. Творчеството е нарочното или случайно сливане на некомбинирани досега идеи – идеи, които нормално не са съчетаеми. При наличие на проблем (идея, модел), нашата задача е да
открием подходяща различна идея – "провокация" или "стимул", която да съчетаем с проблемната. След това трябва да развием съчетанието до работещо решение.