Случвало ли ви се е, когато  много искате нещо да  стане и се приготвяте и настройвате за него, изведнъж нещо да се случи и очакваното да се провали в последния момент? Или за вас е изключително важно да се представите  добре пред някого, а  точно тогава блокирате и планираното се разваля? Очаквате много важен разговор, но никой не се обажда…а точно когато сте си забравили телефона,  се обаждат…Приготвяте се за някакво пътуване и се радвате и разказвате за него, нямате търпение… и изведнъж по някакви причини…пътуването се отлага. Тъкмо сте  успели да постигнете нещо и сте на върха  на щастието…и хоп – нещо се обърква или възниква проблем, които помрачава радостта ви.

Такива закономерности се случват толкова често, че сякаш има някаква зла сила, която действа срещу нас. Сякаш дяволът е чул и разваля замисленото…Оттук са и суеверията да не се “уричаме”, да не разказваме за нещо предстоящо докато не стане реалност, да не се радваме много, че после ще плачем и т. н. Много автори дори извеждат закони, които обобщават тенденциите защо и кога нещата отиват на зле. В тях разбира се има и хумор като в законите на Мърфи. Ето едни  такива закони:

“Закон на Гемперсън:
Вероятността нещо да се случи е обратно пропорционална на желанието за това.”

“Закон на Хачисън:
Когато една ситуация изисква непрестанно внимание, то тя ще се случи в момент на разсейване.”

“Обратно пропорционални закони за очакванията:
Негативните очаквания водят до негативни резултати.
Положителните очаквания водят до негативни резултати.”

Артър Блок в “Законите на Мърфи” пише:

“С течение на времето разбирате, че има нещо около вас, че има някаква осезаема сила извън вашата власт и ви обхваща непреодолимо желание да я назовете с име. В такъв момент, след като сте чувал законът на Мърфи, принципа на Питър или Законът за селективната гравитация, ви се иска да се призовете един от тях, само за да проверите дали не сте забравили точната формулировка.”

Но всъщност няма никаква зла сила. Често това, което ни се случва си го причиняваме ние.

- Как ние – ще попитате вие, никой не иска да се провали нещо, което силно желае и очаква.
Да, но все пак си го причиняваме ние и то става като завишаваме важността. Важността е фактор, който играе огромна роля при управлението на нашата реалност.
Когато силно завишаваме  важността на някой обект, човек, събитие, работа и т. н. възникват излишни потенциали и задейства Законът за равновесието. Случва се така, че ако придаваме изключително голяма важност на дадена работа, то все нещо няма да се получава и ще възникват проблеми, ще се разболеем или работата ще се окаже зле свършена и безполезна.
Ако придаваме прекомерна важност на някой човек, се слува така, че или се разочароваме, или става така, че обстоятелствата ни разделят.
Завишаването на важността създава енергия, която влияе на предметите, обстоятелствата, на всичко около нас.
Луйз Хей в книгата си “Силата е в теб” разказва как енергията от нашите емоции влияе дори на предметите и машините около нас:

 
За да овладеем положението, за да неутрализираме закона на равновесието, трябва да НАМАЛИМ ВАЖНОСТТА.
Въпросът е КАК?
Не можем да станем безчувствени.

• Първо: Да се събудим навреме(преди да са се задействали

равновесните сили) и да си напомним:

“Внимание! Намали важността. Нищо не е чак толкова важно.” Самите нещата и събития не са добри или лоши, важни или незначителни. Просто нашата мисъл и отношение ги правят да изглеждат такива.

• Друго, което помага да се намали важността, е както ни

предлага и Вадим Зеланд – да се застраховаме, да си приготвим резервен вариант. Това ни дава усещане за сигурност и  намалява важността

• Друго средство е отказването, необързаността с резултата.

Приемете евентуалния провал, загуба и т. н. и спокойно действайте. Знайте, че дори нещата да не се получат, винаги има начин. А понякога дори ако нещо не се случило, се оказва че е за добро… Знайте, че винаги има начин. Винаги има и план Б.