Едно от най-необикновените и мистериозни места е Микронезия– екзотичен архипелаг в Тихия океан, с площ от 102 кв.километра и население по-малко от 110 000, над което зорко бди британското кралство.

Тук обичайно горещите дни започват с чаша ароматно кафе, доставено от Нова Зеландия – най-близката точка на съвремената цивилизация. Времето за местните хора минава безметежно, в отглеждане на банани, таро и други екзотични култури, и разбира се – в риболов. Това, което обаче прави монотонния им живот необикновен са чудесата, които стават и тайнствените истории, които местните разказват за митично място - Нан Мадол.

За микронезийците Нан Мадол винаги е бил “пространство на безкрая”,

а за учените – най-старият град в това кътче на света, който и днес е една от големите загадки на древните цивилизации. Според изчисленията на изследователите обаче Подводният град Нан Мадол е най-старата цивилизация на планетата в Тихоокеанските острови.

Построен върху коралов риф, той е съставен от 92 изкуствени островчета, свързани с подводни тунели и многобройни канали, разположени на площ от 200 декара.

Някои от стените са високи над 7 м, а общото тегло на използваните скали е 750 000 метрични тона, което го прави по-трудоемко начинание от изграждането на египетските пирамиди.

Островите били изградени от милиони естествени базалтови колони, някои с тегло от 50 тона. Странното е обаче, че такива огромни каменни блокове не се намират на островите на архипелага. Според учените за построяването на уникалния комплекс са били необходими около 250 милиона тона от самородната базалтова скала и поне триста години, за да бъдат докарани от хората на това митично място.

Миналото на Нан Мадол дълго време е било забулено в тайни, легенди и митове. Старо поверие разказва, че изчезналият град бил създаден с намесата на свръхестествени, извънземни сили. Най-популярната история обаче е свързана с живота на двама магьосници – братята Олосипа и Олосопа, които само с вдигане на ръката си умеели да усмиряват природните стихи. На Небесния риф на Понпей те дошли незнайно откъде заедно с 10 000 поданици. Станали родоначалници на Сауделурите, 16 на брой, които създали велика империя, която управлявали цели четири века. Още с пристигането си започнали да изграждат изкуствени острови и плавателни канали между тях. А под водата бяха долните части на сградите и проходите между храмовете. Поради това необичайният комплекс от базалтови структури дори получaва името „Тихоокеанската Венеция“.

Прочули се като свирепи тирани. Карали поданиците си да строят сгради върху морския риф, като ги принуждавали да разказват приказки на огромните стълбове, които с неимоверни усилия пренасяли отнякъде дотук. Множеството мегалитни постройки и пристанищен център, които създали, по-късно нарекли Нан Мадол.

Интересът на учените към историята на тайнствения град датира от далечната 1896. В продължение на много години изследователите търсят обяснение кога и как е бил създаден феномена в Тихия океан. Ловно-събирателското дружество не изгражда такива комплекси, които изискват познания по математика, физика и перфектни инструменти

Опит да хвърли светлина около тази мистерия прави за първи път д-р Паул Хамбрух, член на голямата експедицията “Тилениус” през 1908 година. Изучил подробно миналото на Микронезия, той стига до хипотезата, че този странен град е бил основан от един от първите Сауделури. По време на изследванията е отхвърлена категорично хипотезата за намеса на пришълци от космоса или друга магическа сила. В нейна подкрепа са грубият градеж на Нан Мадол, както и липсата на каквито и да е надписи или други находки, които да доказват, че в построяването на мегалитния комплекс са участвали представители на непозната напреднала цивилизация.

В резултат на продължителните археологически проучвания и направената по-късно радиовъглеродна датиравка на откритите находки в района показват, че най-вероятно Нан Мадол е възникнал не по-рано от I - II век., а целият мегалитен комплекс е бил създаден чак през VIII – IX век. Своята импозантност той е придобил няколко столетия по-късно - към края на XII век, за което говорят други артефакти, намерени тук при последните експедиции. точно по времето, когато протичало и построяването на катедралата Нотр Дам в Париж и на храма Ангкор Ват в Кронг Сим Реап в Камбоджа.

Разкритите структури тогава дават основание на изследователите да свързват Нан Мадол с някакво специално място, различно от същинския град на остров Понпей. Той представлявал своеобразен комплекс от няколко групи постройки, сред които ясно се открояват кралската резиденция и жилищата на местната аристокрация. Негов център бил Долният град (Мадол-Па), където живеел кралят. Горният град (Матол-Пау-Уе) включвал най-високата постройка - Нан Тоуас или “Мястото с високите стени", където погребвали Саталурите. Там били също къщата на висшите жреци (Ес-Ен-Тау) и предполагаемата гробница на Исо-Калакал (Пен-Ен-Кител). Третата част на Нан Мадол оформяли укрепителните стени към морето, множеството канали и свързващи конструкции, в чиято най-южна точка бил разположен свещеният кралски дворец и жертвен олтар Пан Катера.

Изключителната импозантност на комплекса, символизиращ мощта на хората, живяли тук и техните уникални традиции, кара учените да припознаят в Нан Мадол голям религиозен център. Те не изключват възможността да е бил свързан и с много популярния сред местното население култ към бога костенурка Нанунсунсап.

Нан Мадол започнал бавно да запада, докато един ден се превърнал в притихнали и мрачни руини, погълнати от буйна тропическа растителност и забрава.

В навечерието на Втората световна война, когато архипелагът в Тихия океан бил вече под управлението на Япония, митът за изчезналия град отново възкръсва. Тогава местните често разказват как предците им полагали мощите на всички знатни хора в “Къщата на мъртвите” в Нан Мадол. Заинтригувани от тази история, в продължение на години японски водолази и учени търсят по дъното на океана, между страховити стени и призрачни постройки, доказателство за това. И до днес има запазени записки, в които се твърди, че са били открити множество сложни като кострукция, херметически затворени ковчези, направени от чиста платина.

Учените предполагат, че ако те са съществували, най-вероятно са били изнесени от Нан Мадол по мистериозен начин на потайно място, далече от Микронезия. Досега обаче не са открити артефакти, доказващи подобна хипотеза, което не изключва възможността безценните находки от Нан Мадол да са унищожени още по време на Втората световна война или да са потънали в частни колекции.

Забележително е също така, че Нан Мадол далеч не е единствената необичайна структура в архипелага Каролина. На островите Babeldaob и Kosrae са открити руини на древни мегалитни структури. А на остров Яп можете да намерите още по-необичайни следи от древна цивилизация. Целият остров е осеян със странни образувания, наречени „камъни на Рай“. Това са кръгли каменни дискове с отвор в средата. Интересно е, че местните жители ги използват като платежно средство и името им е подходящо - „каменни пари“. След приключване на транзакцията не се изисква прехвърляне на такава „монета“ и договорът се сключва устно.

Подводният град Нан Мадол е най-старата цивилизация на планетата в Тихоокеанските острови

Открити под вода нови части на Нан ​​Мадол още повече объркват историците. Коя древна цивилизация е построила такъв необичаен град и какво се е случило с него? Все още няма отговор на тези въпроси, а Нан ​​Мадол в комбинация със структурите на други острови продължава да остава една от най-големите мистерии в историята.