"... едни хора напускат живота ни и си мислим, че вечно ще живеем с тази загуба. И сме прави. И така продължаваме. Докато не се появи друг, който ти припомня, колко е голямо сърцето ти и колко още много място има. Той не лекува предишните загуби, а просто ти припомня, че в сърцето ти е пълно с много стаи, и че е време да затвориш една врата и да отвориш друга. Да...Сърцето прилича на коридор с много врати и колкото повече обичаш, колкото повече се разделяш - все по навътре в коридора вървиш. И каквото и да правиш... не искаш да спреш. Защото се надяваш, че някой ще те пресрещне и ще ти каже: „Аз винаги ще бъда с теб! Аз съм в коридора на сърцето ти, а не в една от хилядите стаи! Аз никога няма да те напусна..."